Как повърхността на слънцето е като тенджера, вряща супа?

Повърхността на слънцето наподобява тенджера с вряща супа поради наличието на конвекционни течения. Конвекцията е форма на пренос на топлина, която възниква, когато течност се нагрява, което я кара да се издига и циркулира. На повърхността на слънцето горещата плазма се издига от вътрешността, охлажда се и след това потъва обратно надолу, създавайки непрекъснат цикъл на движение.

Тези конвекционни потоци създават модел от гранули, които са ярки, горещи участъци от плазма, които се появяват на повърхността на слънцето. Гранулите непрекъснато се образуват, развиват се и се сливат, придавайки на повърхността на слънцето кипящ или кипящ вид. Средният живот на една гранула е около 8 минути и те обикновено имат диаметър от около 1000 километра.

Под слоя от гранули има и по-големи структури, наречени супергранули. Супергранулите се образуват от сливането на множество гранули и могат да имат диаметър до 30 000 километра. Те имат живот около 24 часа и играят важна роля в транспортирането на енергия от вътрешността на слънцето към повърхността.

Цялостният вид на слънчевата повърхност е динамичен и непрекъснато променящ се поради непрекъснатото движение и взаимодействието на конвекционните потоци. Това поведение, подобно на кипене, е основна характеристика на слънцето и допринася за процесите, които генерират огромната му енергийна мощност.