Ако на етикет пише Може да съдържа пшеница, какво точно означава това Как няма да са сигурни?

Етикетът „Може да съдържа пшеница“ се използва в хранително-вкусовата промишленост, за да покаже потенциалното присъствие на пшеница или съставки, получени от пшеница, в даден продукт. Това етикетиране се изисква от регулаторните органи в много страни, за да информират потребителите за потенциални алергени.

Има няколко причини, поради които даден хранителен продукт може да бъде етикетиран като „може да съдържа пшеница“, дори ако производителят не е 100% сигурен, че пшеницата присъства:

Кръстосано замърсяване:По време на производството, обработката или опаковането съществува риск от кръстосано замърсяване между различни хранителни продукти. Например, ако съоръжение за преработка на храни обработва както продукти, съдържащи пшеница, така и продукти без пшеница, има шанс частици пшеница да попаднат случайно в продукта без пшеница по време на производството.

Споделено оборудване или прибори:Ако едно и също оборудване или прибори се използват за производството както на продукти, съдържащи пшеница, така и на продукти без пшеница, съществува риск остатъците от пшеница да се прехвърлят от единия продукт в другия.

Снабдяване със съставки:Производителите на храни могат да доставят съставки от множество доставчици. Ако някой от доставчиците по невнимание предостави съставка, съдържаща пшеница, която не е обявена на етикета на продукта, това може да доведе до прилагането на етикета „може да съдържа пшеница“.

Следи от пшеница:В някои случаи даден продукт може да бъде етикетиран като „може да съдържа пшеница“, ако съдържа следи от пшеница, които са под прага за задължително обявяване на алергени.

Строги протоколи за управление на алергени:Някои производители на храни приемат строги практики за управление на алергени и прилагат етикета „може да съдържа пшеница“ като предпазна мярка за намаляване на риска от потенциално излагане на алергени.

Чрез използването на етикета „може да съдържа пшеница“ производителите на храни могат да предупредят потребителите за потенциалното наличие на пшеница и да им позволят да вземат информирани решения дали да закупят или консумират продукта. Също така е важен инструмент за хора с алергии или непоносимост към пшеница, за да избягват консумацията на продукти, които могат да представляват риск за здравето.