Как бодливият омар получава кислород и отделя въглероден диоксид?

Омарите, известни също като скални омари, са морски ракообразни, които притежават специализирани анатомични структури за получаване на кислород и освобождаване на въглероден диоксид по време на дишане. Ето общ преглед на тяхната дихателна система:

1. Хриле:Омарите имат поредица от пернати хриле, разположени от двете страни на тялото им, затворени в бранхиостегални камери. Тези хриле са силно васкуларизирани, съдържащи мрежа от малки кръвоносни съдове, които улесняват обмена на газ.

2. Скафогнатити:Прикрепени към основите на втория максилипед (придатъци на устата) са структури, наречени скафогнатити. Тези структури функционират като помпи, създавайки поток от вода над хрилете. Ритмичното биене на скафогнатите привлича богата на кислород вода в бранхиостегалните камери и изхвърля вода, която е обеднена на кислород.

3. Бранхиостегални камери:Бранхиостегалните камери са затворени пространства около хрилете. Когато водата преминава през хрилете, кислородът от водата дифундира в кръвоносните съдове в хрилните нишки, докато въглеродният диоксид се движи в обратната посока, от кръвта във водата.

4. Хемоцианин:Омарите, подобно на други ракообразни, имат протеин, наречен хемоцианин в кръвната плазма, който пренася кислород. Хемоцианинът се свързва с кислородните молекули, образувайки кислородно-хемоцианинов комплекс и го пренася в тялото до различни тъкани и органи.

5. Дифузия на въглероден диоксид:Въглеродният диоксид, отпадъчен продукт от клетъчното дишане, дифундира от тъканите в кръвта и оттам се придвижва към хрилете. В хрилете въглеродният диоксид дифундира от кръвта в околната вода по време на обмен на газ.

Важно е да се отбележи, че бодливите омари са водни създания и разчитат на разтворен кислород във водата за дишане. Те не могат да оцелеят извън водата за продължителни периоди, тъй като дихателната им система не е адаптирана за извличане на кислород от атмосферата.