Какви соли добавят вулканите към морската вода?

Вулканичните изригвания освобождават различни газове, аерозоли и частици в атмосферата, включително серен диоксид, сероводород, хлороводород, флуороводород и въглероден диоксид. Тези газове могат да реагират с водните пари в атмосферата, за да образуват киселинни аерозоли, като сярна киселина, солна киселина и флуороводородна киселина. След това тези киселинни аерозоли могат да бъдат отложени върху повърхността на океана чрез мокро отлагане (валежи) или сухо отлагане (директно отлагане).

Когато киселинните аерозоли се отлагат върху повърхността на океана, те могат да реагират с морска вода, за да образуват различни соли, включително сулфати, хлориди и флуориди. Тези соли могат да повишат солеността на морската вода и да променят нейния химичен състав. По-специално, добавянето на сулфатни соли може да увеличи киселинността на морската вода, което може да има отрицателно въздействие върху морските организми, като кораловите рифове.

В допълнение към солите, образувани чрез реакцията на вулканични аерозоли с морска вода, вулканите могат също така да отделят големи количества разтворени соли директно в океана чрез подводни изригвания или хидротермални отвори. Тези соли могат да включват сулфати, хлориди и метали като желязо, мед и цинк. Освобождаването на тези соли може значително да промени химическия състав на морската вода в близост до вулканичните отвори и може да има както положително, така и отрицателно въздействие върху морските екосистеми.