Как европейците научиха за шоколада?

На Христофор Колумб често се приписва въвеждането на шоколада в Европа, когато се завръща от четвъртото си пътуване през 1502 г. Смята се, че той се е сдобил с какаови зърна, докато е изследвал Карибите и Централна Америка, въпреки че не е ясно дали самият той е опитал шоколадовата напитка.

Едва през 16 век шоколадът започва да набира популярност в Европа, особено в Испания, където се консумира като топла напитка, овкусена със захар и подправки. От Испания шоколадът се разпространява в други европейски страни, включително Италия и Франция, където се превръща в луксозен артикул, на който се радват богатите и висшите класи.

Първите шоколадови къщи са открити в Лондон през 1650 г., а до 18-ти век шоколадът се е превърнал в обичайно удоволствие в цяла Европа. По това време холандците създадоха какаови плантации в своите колонии в Карибите и Азия, което значително увеличи наличността и достъпността на шоколада.

През 19 век изобретяването на шоколадовото блокче и развитието на техниките за масово производство правят шоколада достъпен за по-широка публика. Швейцарският сладкар Даниел Петер добавя мляко към шоколада през 1875 г., създавайки млечен шоколад, който допълнително разширява привлекателността на шоколада.

Оттогава шоколадът се превърна в глобална стока и обичано лакомство, на което се радват хора от всички възрасти по света.