Как човекът откри брашното?

Историята на брашното датира от най-ранните дни на човешката цивилизация. Още през 10 000 г. пр. н. е. хората смилат зърнени култури на брашно, за да правят хляб и други хранителни продукти. Първото брашно вероятно е било направено от диви зърна, като пшеница, ечемик и овес, които са били събрани и след това смлени с помощта на прости каменни инструменти. С течение на времето, когато хората развиха по-сложни земеделски техники, те започнаха да култивират зърнени храни специално за целите на производството на брашно.

Най-ранните доказателства за производство на брашно идват от Близкия изток, където пшеницата и ечемикът са се отглеждали още през 9000 г. пр.н.е. До 5000 г. пр. н. е. хлябът, направен от пшенично брашно, е бил основна храна в много части на Близкия изток и Европа. В Китай оризовото брашно е било използвано за приготвяне на юфка и кнедли още през 5000 г. пр.н.е. В Северна и Южна Америка царевичното (царевично) брашно е използвано за приготвяне на тортили и други хранителни продукти от ацтеките и маите още през 3000 г. пр.н.е.

Развитието на технологията за мелене на брашно играе важна роля в разпространението на брашното и възхода на човешката цивилизация. В ранните дни брашното се смила на ръка с помощта на обикновен хаван и пестик. По-късно са разработени водни мелници, които позволяват по-бързото и ефективно смилане на брашното. Това доведе до драстично увеличаване на производството на брашно и направи възможно хлябът и другите храни на базата на брашно да станат основна част от човешката диета.

Днес брашното се използва за направата на голямо разнообразие от хранителни продукти, включително хляб, тестени изделия, бисквити, торти и сладкиши. Използва се и като сгъстител в супи и сосове. Пшеничното брашно е най-често срещаният вид брашно, но се предлагат и други видове брашно, като оризово брашно, царевично брашно и овесено брашно.