Как успяха да пуснат ром?

По време на ерата на забраната в Съединените щати (1920-1933 г.), незаконното транспортиране и разпространение на алкохолни напитки, включително ром, се превърна в обичайна практика, известна като rum running. Ето как обикновено се извършва:

1. Контрабанда с кораб:

- Продавачите на ром ще използват специално модифицирани лодки и кораби за транспортиране на ром от страни като Канада, Бахамските острови и Куба, където производството и продажбата на алкохол все още са законни.

- Тези плавателни съдове често са били наричани „кораби, работещи с ром“ и са били оборудвани с мощни двигатели, за да изпреварят корабите на правоприлагащите органи като катерите на бреговата охрана.

- Продавачите на ром понякога биха използвали трикове като боядисване на корабите си, за да се слеят с рибарски или търговски лодки, промяна на името или регистъра на кораба или скриване на алкохола във фалшиви отделения.

2. Крайбрежно разпространение:

- След като ромът беше внесен в американски води, търговците на ром ще се заемат с крайбрежната дистрибуция.

- По-малки, по-бързи лодки, известни като "лодки за ром" или "лодки за контрабандистки", ще се срещнат с по-големите кораби в морето, за да прехвърлят рома.

- Тези по-малки лодки често са били по-бързи от корабите на правоохранителните органи, което им е позволявало да избегнат залавянето.

3. Скрито хранилище:

- Производителите на ром биха скрили алкохола на различни места, като издълбани трупи, мебели, бъчви, етикетирани с фалшиво съдържание, и дори ковчези.

- Те могат също така да си сътрудничат със законни фирми като компании за плодове и зеленчуци, за да скрият алкохола сред законните товари.

4. Контрабандиране:

- След като ромът беше транспортиран до бреговете, търговците на ром го продаваха на заведения за пиене, контрабандисти и други незаконни дистрибутори.

- Speakeasies бяха незаконни заведения, които продаваха алкохолни напитки по време на забраната и често разчитаха на продавачи на ром за доставката им.

5. Подкупи и корупция:

- Продавачите на ром често са подкупвали служители на правоприлагащите органи, политици и други влиятелни личности, за да пренебрегнат дейността им или да ги уведомят за потенциални нападения или патрули.

- Това им позволи да продължат дейността си въпреки правните рискове.

6. Обществено възприятие:

- Тичането на ром спечели известно ниво на обществена подкрепа, тъй като много хора се противопоставиха на забраната и видяха пускането на ром като форма на бунт срещу закона.

- Бягачите на ром често ставаха местни герои, а някои дори достигнаха статут на знаменитост благодарение на дръзките си приключения.

Важно е да се отбележи, че бягането на ром е опасно занимание и бегачите на ром са изправени пред риск от арест, глоби и затвор, ако бъдат заловени. Въпреки тези рискове търсенето на алкохол по време на забраната създаде доходоносен черен пазар, който стимулира продажбата на ром и други форми на незаконно разпространение на алкохол.