Защо сьомгата се опитва да се върне на родното си място, дори ако това ги убие?

Тихоокеанската сьомга, включително видове като Chinook, Sockeye, Coho, Pink и Chum, показват изключително поведение, известно като натално самонасочване или „бягане на сьомгата“. Те предприемат обширни миграции, често плувайки стотици или хиляди мили през открития океан, за да се върнат към специфичните сладководни потоци или реки, където са родени. Това забележително поведение се ръководи от вроден биологичен императив и е от решаващо значение за техния жизнен цикъл и репродуктивен успех.

Биологичен императив:

1. Генетична памет :Сьомгата има изключителна способност да запомня уникалните химически и екологични знаци на техния роден поток. Тази информация е кодирана в техните гени и се предава от поколение на поколение. Когато възрастните сьомги се приближават до родната си река, те използват тези знаци, за да навигират и да намерят пътя си обратно със забележителна прецизност.

2. Размножаване и размножаване :Сьомгата се връща на родното си място, за да хвърля хайвера си и да се размножава. Това поведение гарантира, че следващото поколение сьомга ще се роди в същата среда и условия на местообитание, които са оптимални за тяхното оцеляване. Хвърлянето на хайвера в техните натални потоци осигурява подходяща температура на водата, нива на кислород и субстрат за развитие и оцеляване на яйцата.

Защо може да бъде смъртоносно:

1. Предизвикателно пътуване :Пътуването обратно до родното им място често е трудно и напрегнато. Сьомгата се движи по предизвикателни реки, водопади и бързеи, борейки се със силни течения и преодолявайки физически препятствия. Тази напрегната миграция изразходва значително количество енергия и може да доведе до нараняване или дори смърт.

2. Хищничество и изтощение :По време на миграцията си сьомгата става уязвима за хищници като мечки, орли, тюлени и други животни. Освен това физическите изисквания на пътуването, съчетани с липсата на консумация на храна по време на миграцията, могат да доведат до изтощение и повишена податливост към заболявания.

3. Конкуренция и стрес :Тъй като сьомгата се събира в своите родови потоци, те се сблъскват с конкуренция за места за хвърляне на хайвера и партньори. Това състезание може да доведе до агресивно поведение, допълнително увеличаване на стреса и разхода на енергия. Освен това пренаселването може да натовари ресурсите на екосистемата и да затрудни сьомгата да намери подходящи места за хвърляне на хайвер.

Въпреки рисковете и предизвикателствата, огромното мнозинство от сьомгата успешно завършва миграцията си и се връща на родното си място, за да се размножи. Това поведение е дълбоко вкоренено в тяхната биология и е от съществено значение за продължаването на вида им.