Как се правеше колбас през 40-те години на миналия век?

През 40-те години производството на колбаси е трудоемък процес, който обикновено се извършва във ферми или в малки месарници. Основните стъпки, включени в производството на наденица, са следните:

1. Клане на животното: Първата стъпка в производството на колбаси беше клането на животното. Това обикновено се правеше от опитен месар с помощта на остър нож.

2. Отстраняване на органи и мазнини: След като животното беше заклано, органите и мазнините бяха отстранени. Органите обикновено са били използвани за други цели, като приготвяне на вътрешности или сланина, докато мазнината е била използвана за направата на колбаси.

3. Смилане на месото: Следващата стъпка беше смилането на месото. Това обикновено се извършва с помощта на ръчна месомелачка. Месото се смила два пъти, веднъж през едра и после през фина мелница.

4. Смесване на месото с подправките: След като месото се смели, се смесва с подправките. Най-често срещаните подправки, използвани при производството на колбаси, включват сол, черен пипер, чесън и градински чай. Могат да се използват и други подправки, като люспи от червен пипер или копър.

5. Пълнене на обвивките на колбасите: Следващата стъпка беше да напълним обвивките на колбасите. Обвивките обикновено са направени от червата на животното, но могат да бъдат направени и от други материали, като пластмаса или колаген. Обвивките се накисват във вода преди да се напълнят. След това месото се пълни в обвивките с помощта на устройство за пълнене на колбаси.

6. Опушване на колбаса: След като колбасът е напълнен, той е опушен. Това помогна да се запази колбасът и да му се придаде отличителен вкус. Наденицата обикновено се пушеше няколко часа или дори дни.

7. Сушене на наденицата: След като колбасът беше опушен, той беше изсушен. Това спомогна за по-нататъшното запазване на колбаса и за по-лесното му съхранение. Наденицата обикновено се суши няколко дни или дори седмици.

8. Съхранение на колбаса: След като колбасът е изсушен, той се съхранява на хладно и сухо място. Наденицата може да се съхранява няколко месеца или дори години.