Каква е била прозата за бране на грозде през 1930 г.?

По време на Голямата депресия от 30-те години на миналия век земеделските работници мигранти, много от които са мексикански и филипински имигранти, са изправени пред изключителна експлоатация и бедност в селскостопанската индустрия. Процесът на бране на грозде през 1930 г. често включва дълги часове ръчен труд при тежки условия, с малко заплащане и малко основни права или защита.

Ето общо описание на процеса и предизвикателствата, пред които са изправени берачите на грозде през 30-те години на миналия век:

1. Миграционен характер на работата :Берачите на грозде често са били част от голяма мигрантска работна сила, която се мести от един регион в друг след сезоните на прибиране на реколтата от различни култури. Те са пътували в претъпкани камиони, вагони или пеша, за да стигнат до районите за отглеждане на грозде.

2. Наемни работници и експлоатация :Изпълнителите на селскостопанска работа, известни като „шефове на екипажа“ или „падрони“, действаха като посредници между производителите и земеделските работници. Тези изпълнители, които често били експлоататори, набирали работници и уреждали техния транспорт, жилища и заплащане.

3. Дискриминационни практики :Земеделските работници, особено имигрантите от мексикански и филипински произход, са изправени пред дискриминация и расизъм. Често им е отказван достъп до основни съоръжения като тоалетни и чиста питейна вода и са били подлагани на расови обиди и унизително отношение.

4. Ниско заплащане и неадекватни заплати :Гроздоберачите обикновено получават много ниски заплати за труда си. Може да им се плаща на час, щайга или кутия грозде. Ставките могат да варират, но средно един берач може да спечели само няколко долара на ден, често падащи под законовата минимална заплата.

5. Дълги часове и напрегната работа :Гроздоберът включва интензивен физически труд, като берачите работят дълги часове на жаркото слънце и се навеждат, за да берат внимателно гроздето, за да не го повредят.

6. Липса на правила за безопасност и опасни условия на труд :Земеделските работници бяха изложени на опасни химикали и пестициди и липсваха правила за безопасност, което доведе до наранявания и опасности за здравето.

7. Детски труд :За съжаление, детският труд преобладаваше в лозовите полета. Децата, понякога на шест или осем години, работеха заедно с родителите си, изпълнявайки изтощителни задачи поради икономическа необходимост.

8. Липса на синдикално представителство :Земеделските работници имаха малка или никаква сила за договаряне и усилията за обединяване на синдикатите често бяха посрещнати с ожесточена съпротива и потискане както от производителите, така и от изпълнителите.

9. Жилищни условия :Работниците мигранти често живееха в нестандартни, пренаселени жилища, осигурени от наемни работници или производители. В тези жилищни помещения липсват основни санитарни условия, електричество и течаща вода.

10. Липса на правна защита :Земеделските работници имаха ограничен достъп до правна защита и бяха уязвими на малтретиране и кражба на заплати. Те често не са били наясно с правата си и са изправени пред предизвикателства при навигирането в правната система поради езикови бариери и имиграционен статут.

Цялостният процес на бране на грозде през 1930 г. се характеризира с експлоатация, лоши условия на труд и липса на основни права за земеделските работници. Борбата за по-добро отношение, справедливи заплати и подобрени условия на труд в селскостопанската индустрия ще продължи много години и е движеща сила зад възхода на работническите движения и активизма за социална справедливост.