Какви земеделски техники са използвали инките?

Инките са използвали различни иновативни и ефективни земеделски техники, за да поддържат своята голяма и процъфтяваща цивилизация. Ето някои от основните техники, използвани от инките:

1. Терасиране: Инките построили обширни тераси по стръмните склонове на Андите, за да създадат равни полета за култивиране. Тези тераси не само предотвратяват ерозията на почвата, но също така помагат за регулиране на температурата и влагата, осигурявайки оптимални условия за растеж на културите.

2. Повдигнати полета: В ниско разположените райони инките построили повдигнати полета, известни като "waru waru". Тези повдигнати полета са създадени чрез натрупване на почва и органична материя, за да се образуват могили, които са заобиколени от водни канали. Тази техника позволи контрол на водата и повишено плодородие на почвата.

3. Андени: Инките построили андени, които представлявали дълги, тесни земеделски парцели, разделени от каменни стени. Тези стени са служили за множество цели, включително задържане на почвата, напояване и създаване на микроклимат.

4. Сеитбообращение: Инките практикували сеитбообръщение, за да поддържат плодородието на почвата и да предотвратят нашествията на вредители. Те смениха различни култури, като царевица, картофи, киноа и боб, в специфична последователност.

5. Междинно отглеждане: Инките са използвали интеркропинг, техника за засаждане на различни култури заедно в едно и също поле. Този метод подобрява почвеното плодородие, максимизира използването на земята и намалява риска от провал на реколтата поради вредители или болести.

6. Напояване: Инките са разработили сложни системи за напояване, за да управляват водните ресурси и да осигурят постоянно водоснабдяване на своите култури. Те построиха канали, акведукти и резервоари, за да разпределят водата от реки, езера и ледници до своите полета.

7. Оплождане: Инките използвали различни естествени торове, за да подобрят плодородието на почвата, включително животински тор, гуано (птичи тор) и останки от риба. Те също практикували контролирано изгаряне на определени растения и дървета, за да освободят хранителни вещества в почвата.

8. Адаптиране към климата: Инките са умели да адаптират своите земеделски техники към различни климатични условия. Те отглеждат голямо разнообразие от култури, всяка от които е подходяща за определени височини, температури и режим на валежи. Това разнообразие гарантира надеждно снабдяване с храна дори в предизвикателни среди.

9. Техники за съхранение: Инките са разработили ефективни методи за съхранение, за да запазят реколтата си и да предотвратят развалянето на храната. Те построиха qollqas, които бяха големи, добре вентилирани складове, където реколтата се съхраняваше на хладно и сухо.

Използвайки тези иновативни земеделски техники, инките са успели да преодолеят предизвикателствата на тяхната разнообразна и често сурова среда в Андите и да поддържат голямо население с надеждни хранителни доставки. Техните селскостопански практики демонстрираха напредналите им познания в областта на селското стопанство, инженерството и управлението на ресурсите, оставяйки трайно наследство, което продължава да влияе върху съвременните земеделски практики в региона.