Защо диетата е различна при едностомашните и преживните животни?

Храносмилателната система на едностомашните и преживните животни диктува разликите в диетите им. Ето преглед на диетичните им различия:

Моногастрични животни:

1. Прост стомах :Еднокамерни животни, като хора, прасета и коне, имат еднокамерен стомах. Това ограничава способността им да усвояват ефективно сложни растителни материали като целулоза.

2. Ензимно храносмилане :Моногастриците разчитат предимно на ензими, произведени в стомаха и червата, за да разграждат храната. Те имат храносмилателни ензими като протеаза и амилаза, които помагат за смилането на протеини и въглехидрати.

3. Диета за всеядни/месоядни :Моногастричните животни са еволюирали, за да консумират по-разнообразна диета, която може да включва растения, месо и други животински продукти. Те имат по-голямо търсене на хранителни вещества като протеини и енергия и диетите им отразяват това разнообразие.

Преживни животни:

1. Румен и ферментация :Преживните като говеда, овце, кози и елени притежават специализирана храносмилателна система, включваща четири отделения:търбух, ретикулум, омасум и абомасум. Търбухът е мястото, където протича микробната ферментация.

2. Микробно храносмилане :Преживните животни усвояват предимно растителни материали чрез действието на микробите в търбуха. Тези микроби разграждат сложни растителни влакна, като целулоза, до по-прости молекули, като летливи мастни киселини.

3. Растителна диета :Преживните животни са предимно тревопасни, разчитащи в голяма степен на паша и консумация на растителност. Тяхната храносмилателна система им позволява да извличат хранителни вещества от влакнест растителен материал ефективно, което ги прави добре адаптирани към диети с високо съдържание на целулоза и ниско съдържание на хранителни вещества.

4. Регургитация и дъвчене на извара :Преживните животни повръщат и дъвчат отново храната си, известно като изживяване, което допълнително засилва разграждането на растителния материал. Това поведение подпомага механичните и микробните процеси на храносмилане.

В заключение, основната разлика между диетата на едностомашните и преживните животни произтича от структурата и функцията на тяхната храносмилателна система. Моногастриците разчитат на ензимно храносмилане и имат по-разнообразна диета, включваща както растителни, така и животински храни. За разлика от това, преживните животни проявяват микробна ферментация в сложната си храносмилателна система, което им позволява ефективно да извличат хранителни вещества от растителни диети, особено тези, богати на целулоза.