Каква храна са яли в средновековен Багдад?

Средновековният Багдад (762-1258 г.) е бил оживен метрополис и център на ислямската цивилизация. Кухнята на града отразява разнообразното му население и влиянието на различни култури, включително персийска, индийска и централноазиатска. Ето някои от храните, които обикновено се консумират в средновековен Багдад:

1. Хляб :Хлябът е бил основна храна в средновековен Багдад и се е приготвял от различни зърна като пшеница, ечемик и просо. Често се печеше в общи пещи и се сервираше с дипове, яхнии и други ястия.

2. Месо :Овнешко, агнешко, говеждо и птиче месо са били основните източници на месо, докато дивечово месо като еленско месо и диви птици също се е консумирало от богатите. Месото често било печено, печено на скара или задушено.

3. Риба :Риба от река Тигър, като шаран и пъстърва, се консумираше широко и се приготвяше по различни начини, включително печене на скара, пържене и печене.

4. Млечни продукти :Киселото мляко, сиренето и маслото обикновено се произвеждат и използват в много ястия.

5. Плодове :Предлагаше се голямо разнообразие от плодове, включително грозде, смокини, фурми, пъпеши и нарове. Те се консумират пресни, сушени или консервирани в сироп.

6. Зеленчуци :Зеленчуци като лук, чесън, праз, моркови, ряпа и патладжан се използват широко в кулинарията.

7. Подправки :Подправки като кимион, кориандър, канела, джинджифил и кардамон са били неразделна част от средновековната багдадска кухня, добавяйки богати вкусове и аромати към ястията.

8. Ориз :Оризът е въведен в региона от Индия и става популярен, особено в ястия с пилаф и като гарнитура към месни и зеленчукови яхнии.

9. Сладкиши :Сладките са били често срещани в средновековен Багдад и включват сладкиши, направени с мед, захар, сушени плодове и ядки. Баклавата, сладкиш със слоеве фило тесто, пълнен с ядки и подсладен с мед или сироп, беше популярен деликатес.

10. Напитки :Водата беше основната напитка, а ароматизираните напитки като шарбат, направени от плодове или цветя, също бяха популярни. Кафето е въведено в региона през 15 век, но не е било широко консумирано през средновековния период.