Какво са яли хората през 1700 г. в Мейн?

Какво са яли хората през 1700 г. в Мейн?

Диетата на хората, живеещи в Мейн през 1700 г., до голяма степен се определя от климата, географията и наличните ресурси в региона. Ето някои от основните храни и съставки, които обикновено се консумират през този период:

1. Риба :Изобилието от рибни ресурси в Мейн, особено треска, пикша и сьомга, превърна морските дарове в значителна част от местната диета.

2. Царевица :Царевицата или царевицата е била основна култура, отглеждана от индианските племена в региона. От него се правело царевично брашно, което след това се използвало за приготвяне на царевичен хляб, качамак и други ястия.

3. Картофи :Картофите са въведени в Америка от европейски заселници и стават все по-популярни през 1700 г. Те са били използвани в супи, яхнии и други ястия.

4. Зеленчуци :Обичайните зеленчуци, отглеждани в домашни градини, включват зеле, ряпа, моркови, лук и боб.

5. Плодове :Ябълките бяха най-разпространеният плод в Мейн и се използваха за направата на сайдер, пайове и други десерти. За консумация са се събирали и горски плодове като боровинки и малини.

6. Зърна :Освен царевично брашно, хората са консумирали и пшенично брашно, което се използвало за приготвяне на хляб, сладкиши и други печива.

7. Месо :Месото беше сравнително оскъдна стока, но хората отглеждаха добитък като свине, говеда и овце. От време на време се консумираха говеждо, свинско и овнешко, но най-вече запазени за специални поводи.

8. Млечни :Млякото, маслото и сиренето са били произведени от млечни крави и са били използвани за готвене и печене.

9. Захар :Захарта е била ценна и скъпа стока, добивана чрез търговия. Използва се пестеливо за подслаждане на десерти, напитки и други ястия.

10. Сол :Солта е основна съставка, използвана за консервиране на храна, подправка и подобряване на вкуса.

Диетата на хората в Мейн през 1700 г. обикновено е проста и се основава на местни налични съставки. Те се възползваха от природните ресурси, осигурени от земята и водите около тях, като адаптираха храната си към променящите се сезони и наличието на хранителни източници.